автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



Видях Джиги
как извади трепета си
и застана на върха му,
чертаейки с него
хоризонта
на утрешните си дни,
без дори и да забележи,
че той е илюзията
на нейното вчера
и бездна
на собственото й сега.



Предговор



За първи път Джиги ми се обади по Интернет в края на 2004г., за да ми каже, че е влюбена в мен, но го каза по странен начин, което пък нямаше значение, защото аз вече знаех какво ще ми каже:
-Ти владееш интелектуалната парадигма - започна бавно, но някак си напрегнато Джиги - искам да ми станеш учител, защото аз съм създателка на модерна психична парадигма и това ще даде възможност да ги слеем, а ще ми е от полза и в поезията…и в работата с полицията и при частни поръчки.
-А последиците? - попитах кратко.
-Това и ние не знаем…
-Кои сте вие?-казах строго.
-На този въпрос не мога да ти отговоря, но трябва да знаеш, че сме група, която се интересува от психичните възможности на човека.
-Психичната ти парадигма е частен случай, допълващ интелектуалната… - опитах се да бъда делови, но Джиги ме прекъсна безцеремонно:
-С теб Мо, имаме високо развито шесто чувство и ще бъдем чудесна двойка - каза кратко, но убедено тя, без да успее да ме изненада.
Докато разговаряхме така, успях да видя интелектуалната й картина, като обърнах по-обстойно внимание на паметта й. Черното й петно не беше така ярко изразено, но бе пък достатъчно за разместване на трепета й, който бе ориентиран предимно към утрешните дни с постоянно напрежение в спомените от ранното детство, когато…Това тя самата бързаше да ми разкаже, но аз я прекъснах като и заявих категорично, че не искам да ми разказва миналото си и й обясних подробно защо…
Още при първия ни разговор й казах, че има висок психичен потенциал и я накарах да ме почувства органично…Ефектът бе поразителен…Аз навлязох в психичните й структури, а тя сякаш, че ми се отдаде, без да има сили да се прикрие пак… За да бъда още по-ясен, ще посоча, че това е ефектът на първата среща, който всеки познава, но аз го владея като способност, която мога да управлявам в процеса на комуникацията.
През последните десетилетия цялото познание бе ориентирано към разбирането, пренебрегвайки полифонията на чувстването и това доведе до дефектирането на много поколения от човечеството. А през последните години пък изключително внимание се обръща на емоцията, пренебрегвайки цялостта на интелектуалното развитие, независимо, че човечеството е узряло за поставянето на този въпрос. Човешката екзистенция е арена на тотална психологическа манипулация за нуждите на глобалното управление. Вероятно затова Джиги искаше аз да съм й учител, за да може да овладе похватите на функциониращата цялостна индивидуалност. А интелектуалната рефлексия е саморафлексия и по този път става възможно сливането на двете парадигми като процес на съпреживяване между половете. Да се управлява човечеството по линията на любовта е въпрос, който все още е в обсега на вниманието на тайните лаборатории и има експериментално поле в сферата на поезията, която крета в областта на терзанията и самотните нощи. Обичането решително започва да доминира пред съмнението, показвайки и по-високи познавателни възможности. Ето защо, обучението на поетите е нова задача, свързана с тяхното цялостно развитие. Вярно е и това, че западните психотерапевти използват любовта като механизъм в своите тестове, но тук става въпрос за нещо друго, което аз съм проверил в моята терапия, а това са възможностите на приятелството, което е родствено на любовта, но не е тъждествено на нея.
Процедурата на съпреживяването може да се констатира и управлява с абсолютна емпирична точност като се ангажира онзи потенциал на индивида, който е носител на неговата невинност. Ето защо максимата:"Всички сме грешни!" отстъпва място на максимата:"Всеки индивид е светец!"
Джиги не може да постигне устойчивост на своята психична парадигма и затова търси връзка с мен като иска чрез себе си да провери резултатите…А може би пък и наистина да се е влюбила?




Увод


Интелектът си остава неизследван, а през последните години броят на хората, които заявяват необикновените си яновидски способности нарастна чувствително. Това са хора, които се намесват в съдбата на другите като им обясняват събитията от техния живот, предсказват бъдещето им, дават им съвети как да организират живота си.
Изучаването на интелектуалната способност дава големи възможности за навлизане в непознати досега области на човешкото развитие.
Интелектът в тази книга се разглежда като хармонично развита цялост между запазената емоционалност, рационалността и волята.А социално-психологическият срез на разглеждането придава онзи мащаб, който представя книгата като екзистенциален роман.
Приятелството, разбирано като повдигната на степен любов, е онази естествена среда, при която става възпроизводството на интелекта. Ето защо и героите на тази книга - Джиги, специалистка в областта на психологията и Мо, създадел на философията на хуманния екзистенциализъм, разбиран като прагматизъм, се срещат, за да експериментират чрез своята съзнателно организирана връзка резултатите на дългогодишните си изследвания.
Книгата е описание на процес, който тече реално и описанието му е ситуативно. Героите са реални като само имената им са променени, за удобство на изложението и по желание на героинята, която в книгата носи името Джиги.
А аз съм Мойсей, създаден по образ и подобие на своя създател, провел своите изследвания в различни области на живота и сега - в тази книга, излагащ част от резултатите, до които е достигнал.



І. ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА ИСТИНАТА


Противоречие и проблем. Проблем, психическа нагласа и пътища за неговото
разрешаване



След първия ни разговор, Джиги започна редовно да ми се обажда, а аз пък записвах, провежданите разговори, При един от първите ни разговори тя сподели нещо, което разкриваше и проблема на нашето бъдещо общуване:
-Като специалист в областта на психичните явления - започна тя - съм се убедила в сложността на процесите, но споделям гледната точка и на други психолози и психотерапевти, че интелект и дух са идентични и не трябва да ги различаваме.
-В други случаи може и да си права - отвърнах спокойно аз - но след като този процес превръщаме в предмет на собствената си саморефлексия, ще трябва ясно и категорично да ги разграничим. Интелектът ще трябва да го видим като ядро на духа, изразяващо неговата цялост и функциониращ като висша способност на индивида.
-Това, може би, не е чак толкова съществено, защото ние ще се движим по гребена на емоционалната приповдигнатост, така че да постигаме съпреживяване на процесите на нашето общуване. Аз разграничавам противоречието и проблема като държа противоречието непрекъснато в границите на своето полезрение и така съм непрекъснато в духовния свят на другия, чрез собствената си душевност.
-В такъв случай - подкрепих я аз - ние ще контролираме емоционалното си състояние като стоим на гребена на разрешаване на възникващите противоречия, а за целта ще ни се наложи да развием заедно някакъв практически процес - например, заедно можем да напишем и издадем тази книга.
-Чудесно - отзова се тя - мога ли да те целуна?
-Разбира се - казах машинално, но почувствах искреността и топлотата на нейното преживяване.
Този механизъм сякаш тя го задействаше, но преживяването носеше силата на двамата и това го разкриваше като съпреживяване.
-Ние, психолозите - продължи тя - разглеждаме дисциплината като механизъм за посрещане на трудностите, разкриване на проблемите и тяхното разрешаване.
-Същото нещо аз го разглеждам като път по линията на необходимостта - поясних позицията си. - Затова още в началото те попитах дали предвиждаш опасностите, свързани с развиване на нашите отношения.
-Напълно те разбрах какво имаш предвид под "приятелство" - каза тя кратко. -Вероятно ще се съгласиш с възприетата от психолозите практика под дисциплина да разбират следните техники, свързани с контрол върху насладите, с поемане на отговорността, с посвещаването на истината и с гъвкавост при овладяване на ситуацията.
-Това е конкретизация, в някаква степен, на философското разбиране за дейността, като израстнала до степента си, обозначавана като социална активност.
-Но така ние обозначихме разбирането си за сферата на нашето общуване, което има съответна емоционално-психическа окраска - сякакш обобщи тя.
-Да! И не само това - допълних аз.

(Следва)