автор: Tatuncho

Дали след време,
като наближавам Дунав мост,
ще се вълнувам,
че отново съм си вкъщи?
И тесният ми
европейски редингот
ще ме пристяга
и жената ще се мръщи.
И всичко ще върви пак -
ей така, съседите
от изток и от запад
ще искат чаша български коняк,
и книжка стихове,
заради която плаках.
Какво изобщо може
да се промени -
Земята старата,
и хората са същите!
Ще мина моста,
с български коняк
ще се напия безпросветно,
непробудно... Вкъщи.