автор: Usmiv4ica

Празничната шарка, завършена от тъкачката,
Разливаше виното в следи по снежна пухкавост,
А възторжените багри на фойерверките и
Зеленината на здравеца, закичил Коледарите,
Наричаха
Извадените от мълчаната вода
Китки със пръстени.

До нея нишките сивееха
Елегично,
Лишени от бляскавост.
Несбъднатото, неполученото, неизреченото
И неизбежното
Криеха тъгата си в увереност.

Вятърът
Единак, свободен дотолкова,
Че да
Не бърза за никъде,
Отново шептеше въпроси и
Съмнения…
Тихичко.