автор: kandid

О младост, младост, пуста младост,
защо все будиш жална жалост?

Не жаля аз за жална младост,
защото нося свидна радост.

Петела я изкукурига,
дори изпя я чучулига.

Мъгла се вдигна и открия,
повея вятър и повия.

Не жаля аз за жална младост,
догде в сърце ми кълне радост.