автор: bagarov

Незавършен изглежда денят ми
щом не съм се докоснал до теб
неспокоен ще бъде сънят ми,
ще се будя и в четри и в пет.

Ще се моля да има надежда
за душата ти бедна,сама
мисълта все при теб ме отвежда
като в някаква странна игра .

Като в песен ще моля звездите
да те сгреят когато звъни
тротоарът със преспи окичен
а снегът неуморно вали.

Колко крехки са твоите длани
колко сини са твойте очи
сякаш огнени пръски събрани
са в прекрасните руси коси.

Как ще мога очи да затворя
изгорени от блясък такъв
непрестанно с мислите споря
със напукани устни до кръв.

Ти не си ме сънувала зная
и дори не мечтаеш за мен,
а за моите страсти нехаеш
обрез странен ,в съня ми роден.