автор: Izabella

Коя ли бе тя.
Къде ли е.
Онази.
Понякога се сгушваше в неговия пуловер.
Пристрастена към аромата на тялото му.

Боязливо галеше неговите предмети,
подреждаше ги по свой начин.
Нейното тяло се топеше в свещите му,
и възвръщаше формата си
под неговите ръце.
Тя милваше цветята в стаята,
и само сърцето й разговаряше с тях.
И чакаше.
Беше ненаситна за гласът му,
а когато го чуеше,
дишането й преставаше да се подчинява.
Задъхваше се,
защото никога не й стигаше.
Не разбираше
защо неговите звезди са тъжни,
а луната плаче в прозореца му.
Ръцете й
понякога я боляха,
защото косата му
си отиваше от пръстите й.
Понякога не можеше да говори,
защото искаше да я чува
само той.

Тя.
Понякога ми липсва.
Всъщност.
Коя ли беше тя…