Събирай сЪлзите ми,
те са мънички бисери морски.
Клепачите ми бледи
като мидена черупка се отварят
и се търкулват
скъпоценните сълзи
по бузите ми нежни.
И както бисерът се ражда
от зрънце пясък,
ти само с липсата си
причиняваш поредната сълза.
Отглеждаш бисери, разбирам.
Събирай ги,
богат ще станеш
от моята тъга.