автор: vetrilo

Есен след есен -
в забравена песен,
в години отминали,
в огнища изстинали,
в надежди забравени,
в души изоставени,
във погледи чакащи,
в очите на плачещи,
все търсех утеха...

Пролет ли беше,
пролет усмихната -
в градина от кестени,
в цъвтежа на вишната,
в сърцата на влюбени,
в монети изгубени,
в радост нечакана,
в младост изплакана
намерих я.

Лято ли беше,
лято горещо -
с жарък плам всичко посрещах.
С дъх на роса сутрин целувах.
Гласът на ручей нощем сънувах -
себе си пак да намеря
изгубена.

Ела с мен при отчаянието.
Ела да срещнем с болка покаянието.
Ела да чуеш вика на копнежа,
да усетиш гнева и метежа
от раните на надеждата.
Ела със мен във ада....