Аз съм ярко изгарящо слънце
над трошаща се ледна стена,
черен спомен във мъничко зрънце
във съня на заспала жена.
Аз съм пламък в зелена гора,
насред нея със блясък раста,
тихо храня се, лазя, бера,
черен пушек над сухи листа.
Аз съм също могъща вълна
над пробитата дървена лодка,
черна сянка на края в деня
унищожаваща тихо и кротко.
И те чакам тук - другото аз
да се срещнем във този музей,
тъжен спомен във белия мраз,
черна дупка в пробития кей.
Peter®3.8.2005