автор: Tatuncho

Дойде Студът,
за Зимата да пита.
Нечакан Сняг
доведе за съратник.
И никой Мъж
не го удари във зъбите,
като Момичето
подхлъзна хулигански.

Дойде Снегът,
и падна по листата.
Невинни клони,
уж без гняв, прекърши.
Когато Пролетта
успее да се върне,
ще му простим,
нали сме йезуити.

Ще му простим,
но няма да забравим,
че медно-жълтите листа
ни ги попари.
Със Студ в сърцето
трудно ще се справим.
Децата ни си мислят,
че сме стари.

Една ли Есен
Зимата обърна?
Една ли Пролет
си отиде млада?
(Косите ни
сланата ги прошари.)
Но Ти си с мене,
и Животът е подарък.