автор: Gerlan

Един ден, преди много години, времето решило да види своят образ. Дълго, бродило по планини и долини, за да се види? Опитвало се да се огледа във върховете на планините, във долините и в житата, но не се открило.
Тогава решило накрая да се огледа в едно езеро. Избрало една тиха, слънчева утрин. Бавно, под ходило към едно езеро, за да не го уплаши и тъкмо да види образа си…задухал едва усещащ се бриз, който развълнувал водата и това, което времето видяло, много го разсърдило.Макар и малки, вълните изкривили образа на времето и то видяло, другият си облик. Тогава времето се разсърдило и решило да наказва всички, нему подчинени с изкривеният си образ. Това се е случило преди много години. Но от тогава, никой не е опитал, да му поиска прошка, за това, че всъщност понякога изглеждаме, толкова-колкото е развълнувано огледалото…в, което се оглеждаме!