Какво е животът човешки?
Магическа игра-лабиринт.
Допускаме глупави грешки,
а не виждаме очевидния линк.
Вървим по тунелите мрачни,
току от нейде проблесне светлина.
Но тъкмо посегнеш да я сграбчиш
и тя скрие се в жълтата мъгла.
Излъган продължаваш нататък,
завиваш нанякъде, в тъмното луташ се.
Уморяваш се, спънеш се в камък
и за почивка пак спираш се.
Мислиш, умуваш, питаш се:
Къде пак сбърках, защо ли?
Отчаяние страшно наляга те
и се чудиш: Въобще изход има ли?
Отслабен отново изправяш се
и тръгваш напред в търсене.
Наляво, надясно оглеждаш се
и хващаш посока някаква.
Дерзаеш усърдно,
вървиш упорито,
но в миг сещаш се,
че всъщност обикаляш във кръг.
Поглед извръщаш нагоре,
загубил последна надежда за взор.
Не остава друго, викаш неволята
за да те измъкне от този затвор.
Нея естествено няма я.
И когато най-малко очакваш
внезапна мисъл осенява те:
Трябва да търсиш врата.
С нови сили изпълнен
тръгваш смело напред.
Намираш вратата, но сега пък
ключът липсва за нея.
Натискаш я, блъскаш я, риташ я,
но тя си стои непоклатима.
Явно мъдрост нужна е
но как ли и кога ли ще я достигнеш?