Дъжд вали в ноща.
Небето плаче.
А сърцето се смее
нали не е сираче.
Радостно е то сега,
усещайки в мига
на любовта моща.
Сред ухание нежно
Тъгата бледнее
и отива си безметежно.
А сърцето лудее
и ноща изпълва с радост
нашта младост.
Дъжд сипе се сега.
Отвън под дъжда
смее се ноща...
Дълбоко в ноща
хилядите съмнения,
смразяващия страх,
минават кат привидения
превръщайки се в прах...
Дълбоко,
в дълбините на ноща.
Сред дъжда
сияят нашите лица.
Смеят се сърцата ни
И играят кат деца
душите ни
с пърхащи крилца ...