автор: peri_pathetic

Омръзна ми да пиша слаби стихове
звучащи толкова непоетично.
При тази девалвация на римите
поет да си е просто прозаично.
И не че някога към тях числил съм се,
но трябва да ви кажа, че опитах.
Гладувах, за да бъда само дух,
от който после вие да се храните,
но вместо истините за света,
издишвах само въздух под налягане.
Сега не се лишавам от обяд
и днес възпях кебапчетата с биричка,
сравних ги с празничен обряд,
фиеста в делника ми сивичък…
Тук музата ми тръгна си завинаги
и страшно входната врата изтряска.
Сбогувах се с венците лаврови…
Ще взема да напиша някой разказ…