автор: midnight_witch

Дете съм.
Черно робско чедо.
И нямам майка. Ни баща.
На пътя май са ме намерили.
И все ме бият.
Не крещя.
Дори не плача.
И това не мога.
Аз мога само да мълча.
Приказвам само нощем… с Бога.
Аз пея. Чува ли ме?
Тишина.
Такава съм. Чепата.
Нескопосана.
Не шия. Не колосвам. Не плета.
Умея само на тръстиката да нося.
И да мълча.
Умея да мълча.
Когато нощем идва господарят,
прехапвам устни,
Вътрешно кървя.
Боли ме.
Но не съм човек, ми казат.
И аз мълча.
Мълча.
Мълча…
Бих искала да пея денем,
да извикам:
Help me, help, My Lord!
Но той не чува.
Май не съм човек наистина.
Така че робът
си е роб.