Няма нищо за разбиране,
разбираш ли?
Ако ти разкажа
всички сънища
и на сънищата
обоселите посоки,
значи да разказвам
себе си.
Пускам корени в земята,
ставам дребничък,
потъмнява до кафяво
кожата ми.
Ставам карта
на живота си,
на всичките си грешки.
Не успяваш
да се справиш
с ориентирането.
Ще те чакам
някога
на някоя
небесна спирка...
Няма нищо,
нищо за разбиране.
Само Господ,
натъжен от нещо
докато към нас наднича
пише
земни стихове.