автор: oranjevo

Ето че изхвърляйки
и най-съкровената си тайна
успявам да постигна посредственост.
Добре дошла в пустинята.
Гледам новините.
Сливам се с нищото.
Понякога се страхувам.

Но докато яздя
коня от моето хвърчило
над океан от потънали самолети
които разтварят криле
на косъм от водата
за да пазят рибите
експлодиращи наоколо
в цветни облаци
и вятърът
крещи върху кожата ми
и слънцето
крещи в очите ми
и всичко ми крещи
отвътре

ти
може би
разхождаш кучето.