В пределите на
най-нещастното
време от годината.
Дъждовни капки се смесват
с вкусът на тъгата.
Чиста и пълна омраза
никога не изпитал,
а ах как мразя…
Потънал в меланхолия,
пак стоя тук
изоставен, отново,
както винаги завърнал се
след края на всичко…
на топлината към мене.
И отново настъпва хлад,
и отново бивам докосван
от ледените им ръце,
а до вчера те ме обичаха.
Погълнат до дъно
от бездънните им, черни очи.
Старая се да бъда
примерна тяхна жертва,
нямам шанс да устоя…
Пропаднал в траур,
всичко и всички ме докараха до тук,
да прося за поредния си ден,
за поредната капка живот,
за да мога да презирам
всички винаги така правят…
А е толкова гадно,
облян в пот и студени сълзи,
отново в преградките
на меланхолични вълни…
никога няма да ме оставят
да бъда друг… оставам
МеланХолик