автор: Amphibia

Раздърпано е времето -
окаян просяк.
Изкачва все баирите на дните,
преследвано от глутница въпроси,
до болка нужни,
толкова непитани.
Разръфват го -
така до свечеряване.
Надеждата остава -
щом се съмне,
поне един от тях да е забравен,
поне един назад да се е върнал.
Нощта е кротка -
само покрай огъня.
Светулките са питащи очи.
Настръхнали.
Притихнали.
Бездомни.
Прегризват мрака.
Тъмното люти...

Тръпчив е въздухът!
Разхвърляното време
се влачи по баирите нагоре
по-дрипаво и май
опитомено.

... Страхувам се
да не поиска отговори.