автор: Calighula

Толкова много вода, а все сме жадни.
Толкова много храна, а все сме гладни.
Толкова много слънца, но все угаснали.
Толкова много деца, но са порастнали.
Толкова много луни, но все са пълни.
Толкова много небе, ала със мълнии.
Толкова много огньове, но са студени.
Толкова много сърца, но уморени.
Толкова много печал, а сме усмихнати.
Толкова много мечти, но сме подтиснати.
Толкова много приятели, но сме самотни.
Толкова много работим, но безработни.
Толкова много родини, а сме изгнаници.
Толкова много си траем, а сме възстаници.
Толкова много късмет, а сме страдалци.
Толкова много бамбини, а хващаме палци.
Толкова много роднини, но все със нужди.
Толкова много пари, ала сме бедни.
Толкова много жени, но все са чужди.
Толкова грях, но уви, все сме праведни.