автор: osi4kata

Градината пред градския театър
навярно не е опустяла.
И други влюбени си шепнат в тъмнината,
и сигурна съм - скоро е валяло,
и клоните са голи като грешници,
и лампите са счупени навярно,
и устните са сухи и горещи,
и може би и времето е спряло
за някои, тъй както беше с мене,
когато виждах в голите дървета,
написани за себе си поеми
и още имах пламъци в сърцето,
и шепотът на есенните нощи
не беше толкова досаден,
и циганинът с калните галоши
ядеше спомените си,
защото беше гладен...
И ти тогава беше по-различен,
и имаше светулки във косата,
а беше есен. Искам да обичам,
тъй както теб обичах някога.