автор: rajsun

(песничка)

Когато вече няма да ме има,
Денят ще влезе в стаята и - ах!
Останало боклуче на килима.
По книгите останал звезден прах.

Картината като сега е виждам,
дотолкова позната ми е тя.
Ах, на дивана котката се ближе.
Във вазата увяхнали цветя.

И същата муха - какво нахалство! -
в прозореца се блъска и кръжи.
И книжката ми - ах! - като лекарство
на шкафчето си някой я държи.

Ах, тишината! Тънка като риза.
Не трепва - като лозова реса!
От стаята не иска да излиза,
за да не ми загубела гласа.

И чудно нещо! Ах, и ще пътувам,
към най-, най-, най-далечната звезда,
и тук ще съм - каквото нарисуват
сезоните и всичките деца.