автор: peri_pathetic

Едно момиче е харесало стиха ми
и моя делник странно се променя.
Дъждът от тъжен вече пада весел
и виждам някакъв човек унесен
да кима на настъпващата есен
с усмивка толкова щастлива и сърдечна,
че аз разбирам - самотата не е вечна.
И тръгвам по алеята позната,
която е потънала във злато,
и знам, че в края на това стихотворение,
изплувало от локвите разлети,
една дъга в предчувствие за лято свети.