автор: peri_pathetic

Наесен, когато си отиват отпускарите,
вятърът почва да свири
и мрежи опъват рибарите.
Морето спира да се вълнува
от лицата на красавиците по плажа,
а облаците си плачат спокойно,
без страх, че ще им развалят макиажа.
Аз съм сам на брега
и също си позволявам да се разплача,
а слънцето се трогва
и скрива сълзите ми здрача.
Плача не от сантименталност,
а от една прогноза песимистична.
(но не на дежурния синоптик,
а на една личност трагична)
В нея се казва,
че щом почнат да капят листата,
самотникът си остава такъв
чак до идното лято.