автор: midnight_witch

допушвам тази шибана цигара
задавена от пушек
кашлям
тя догаря
и аз догарям
падат като пепел дните
в мълчание
убити и недоубити
над мен се хилят глупаво звездите
и се разхождат
в орбити нелепи
Луната - тая кучка, подло свети,
аз
уморено свивам раменете си
и се завивам
в мрака на сърцето.
мълча
и ми и е криво
ядно.
мрачно.
така не се научих и да плача
изпратих лятото да си отива
омръзна ми -
и то да ме убива
очаквам дъждовете и мъглите
присвити на кълбо
със мен
да дишат.
да. ще убивам дните си.
ще ги догарям.
и пушекът от скапана цигара
ме дави.
майната му.
как ме дави
и всъщност не е тя
а аз догарям
когато съм сама.
и страдам.
страдам.