Споразумяхме се така:
да се откажа от Душата си,
от любовта си, от страстта...
и всичко изградила в себе си -
безмилостно да разруша.
И Той ми обеща безсмъртие,
живот без болка, без вина.
Безсмъртие! Но на какво?
Безсмъртие! Но на каква цена?...
А после обеща ми и Безвремие,
нетленна, вечна красота.
Стрелките шеметно се гонеха,
а аз оставах неизмена пленница
на Младостта и Хубостта.
Накрая обеща ми слава,
Таланта чуден да творя
със пръсти, устни, ум и нежност
самата изначална Красота.
В стремежа си да спра да те обичам,
за Теб да страдам и да се обричам,
приех облога и така превърнах се
във тяло без душа. Наказал бе ме!
Остави ми за съдник Съвестта.