автор: Mojsei

С тез неистови желания,
с души, обкичени с рани,
прекрачваме
през прага на сластта,
превръщаща човека
в сянка.
А любовта си има
еротичен праг -
страстта от сласт
се различава
и всяка е с различен
път, отвеждащи
към Рая и към Ада,
а границата
е така подвижна,
в поезията
направо е размита -
с перверзен дух
еротика се прави,
а перверзното
се естетизира.
Това тъй лесно
се разкрива,
когато се разказа
чрез един герой,
а другият остава си
бленуван-
на втори план размисля
колко е желан.
Затуй ви казвам,
поетеси:
влезте
в тъждество на чувства,
слели се в едно
и него просто
опишете,
но трябва…само
да си влюбен
чрез цялост
с партньора, изградена.