автор: lqstovica_bqla

Когато себе си загубя,
когато падне мрак над мен,
приятелю, прегърни ме!
Покажи ми своя ден!

Не ме оставяй в моята тъма.
Тя за мен не е утеха.
Дари ми ти от твойта топлина,
стопли душата ми клета!

Когато себе си загубя
От твоята любов ти дай ми да пия.
Болката сковала всичко в мен
с блага дума изгони я,

че този свят не е за сам
и жив си само в буйния му плам!