Живеем в свят
напълно илюзорен
в отраженията
на добро и зло.
Някой вижда изход
като прави някому добро.
Друг изгражда си оазис
и мисли, че е в рая.
В търсене вечно
смисъла на живота
изгубихме началото,
не виждаме и края.
И стъпваме си в стъпките
неусещащи тръпките
на сърце опустяло
и с душа оголяла
препъваме се по урвите
на безкрайното цяло.
И все се питаме
когато се спънем -
Защо живеем?
Отричаме светлината
и в мрак живеем
като скотове слепи,
издигнали лозунги
безсмислени, нелепи
за бъдното начало
невиждащи,
че сме в лапите
на времето спряло.