автор: RIMOZA

Ти си срещу мен, и аз съм срещу теб,
толкова е близко и толкова далеч,
пътят между нас е хлъзгав като лед,
огънят в очите ни остър като меч...
Не, недей пристъпва,пътя да скъсиш,
който пръв пристъпи ще се спъне в меч,
от раната му остра дълго ще кървиш,
моля те, любими, от мен стой далеч...
Ти си срещу мен и аз съм срещу теб,
виждам те и чувствам, знам не си далеч,
но щом ръка протегна срещам хлъзгав лед,
но щом те аз погледна звънва остър меч.
Не, недей пристъпва, моля те недей,
знай ледът злокобен ще се разтопи,
с ледена чернилка всичко ще залей,
и до мен любими не ще стигнеш ти...
Ти си срещу мен и аз съм срещу теб,
толкова е близко и толкова далеч,
вярвай ще преборим коварния лед,
и обичта ни ще победи злокобния меч.
Знам сега е рано, зима навън броди,
но в дивен цвят след време пролет ще гори,
жаркото и слънце напред ще ни води,
любовта ни бяла рай ще сътвори ...!!!