автор: vui4o

Безумно влюбен. Вдетинен
окъпвам се във купела
на твойта вяра.
Един разумно кратък ден,
един мираж окървавен,
безропотно изплувал между твойте длани
и блеснал с яростта на подновена рана.
Дете!
Но не и ти, а аз приемам свойта възраст млада
И впускам се със девствена наслада
към вековечната ти плът.
Нима не ще открия път
към лоното на зверската ти клада???
Безумни, миг след миг летят,
заливат ме гръмолни водопади
и ме изплискват в древен съд,
пред който обвиняват възрастта ми.
Дете!
Но не и ти, а аз
прохождам в свойта детска свитост,
и пръхнат устните за власт
над царска дъщеря -
уви сред черна свита -
краката се превръщат във копита и..
претворявам се в Пегас.
Но никога не ще политна.!
Сласт, като трептяща, бяла лига
разтапяща се в устна кухина,
се гърчи в мойте слабини
и мъчи се да се нарича страст,
разкъртвайки нагона пласт, след пласт.
Безумната любов гори във пурпурно-червен нюанс...

Гори, Дете, но не и ти, а аз!!!