автор: mishle

Две очи, които ме гледат плахо.
Чудя се, коя си ти?
В погледа ти има нещо необяснимо.
Две очи ме гледат в ноща.
Нощ една прекрасна.
Гледаш ме ти, гледам те аз.
Чудя се, какво ли си мислиш.
Две очи в ноща
ме наблюдават.
Две очи-тъй пламенни.
Коя си ти?
Искам да те видя.
Да те опозная.
Да опозная тез две очи
гледащи ме в мрака.
Искам да те видя.
Искам да разбера коя си ти.
Но ти все бягаш,
бягаш от мен.
Опитам ли се да те зърна
ти изчезваш в мрака.
Две очи ме гледат
Гледам ги и аз.
Питам се ще успея ли някога
да ги опозная.
Две очи-тъй красиви
гледат ме в ноща.
Ноща обвива ги в мистерия.
Мистерия ли ще останеш ти за мен?
Или ще ми позволиш да те видя.
Две очи ме гледат в мрака страстно.
Две очи-тъй прекрасни.
Гледам ги и аз.
В мен се пробужда нещо,
когато погледите ни се засекат.
Чудя се - и с теб ли е така.
Моля ноща да позволи да те видя.
Но ноща отново те обгръща.
Отново те отдълечава от мен.
Моля звездите да озарят лицето ти,
но виждам само две очи.
Чудя се това да не би да е сън?
Отварям очи, но теб вече те няма.
Ноща те отне от мен.
Мисля си две очи в ноща ме гледат.
Сън ли бе това или просто един блян
по една любов неизлечима.