автор: StillYourPain

Паднал е мрак по кадифените пъпки на устните.
И струните са паяжини.
А думите - кристалчета изпуснати -
обличат стаите.

Очите са се вкопчили безмилостно във сенките
и молят за мълчание.
А пръстите - очакващи напрегнато
признание.

Земята е прегърнала с листа и клони стъпалата
и някой плаче някъде.
Дърветата - сами в мъглата.
Чакащи приятели.

Студът безстрашно вае със дъждовни капки профила
и езерата са самотни.
А сланата - есенно започнала
Голгота.