автор: nikoi

Такава съм -
почти неузнаваема
зад бялата завеса от амнезия,
зад смеховете, вземани назаем,
зад кълновете вехнеща поезия,
в чертите на отвесни хоризонти,
в петната от невидимо мастило,
в най-дълго чакания изгрев, който
секунда преди себе си заспива.
Такава съм -
почти незаличима:
неразгадаем осми цвят в дъгата,
неискана, но и непрежалима,
нецъфналото цвете сред цветята.
Такава съм -
почти неуловима
сред всичките нюанси на безцветното,
сред жегата на всяка тежка зима,
сред стройните редици на нередното.
Почти сломена и почти отчаяна -
такава съм. Почти преодолима.
Почти виновна и почти разкаяна.
Почти ме няма и почти ме има.