Не мога още дълго да те чакам-
от сто години вече спя,
сънят ми трябва да е бял
да ме загърне като шал,
когато времето обхожда коридорите
във стаята навява хлад.
А толкова е трудно да сънувам,
в леглото каменно
прегръдки огнени
с крилати демини
инкуби двойнствени
сънувахме и чакахме
С кошмари бродещи
като удавници
с коси заплетени
за сън се борехме
...
Дочувам стъпки-
верният ми страж
отново патрулира коридорите:
С предсмъртни хрипове
развратни принцове
ми пожелават лека нощ.
Кръвта им утолява моя страх,
Сънят ми свърши ли, ще се превърна в прах.