автор: oranjevo

обичам те по улиците на града
и сбръчканото му море

липсва дори мъглата
в която щяхме да се разпилеем

като че ли нарочно е светло
и аз искам единствено да се отпусна
и да заровя в джоба си
малко от пясъка

искам да свърши бензина на всички коли
точно в точките им на пристигане и заминаване
и да остане само звука на мигачите
като немощно съзвучие от песни на щурци

да остържа тъмнината

тогава светналите и угаснали лъчи на звездите
няма да ме губят по кръстовищата
и ще ме виждат в течния вятър

ще драскат улиците зад мен
с обичайната си белота


...

измисли ми време
когато ще се обичаме
когато няма де те има
и когато няма да ме има

или когато ще ни има
две петна от вино
умиращи и гладки

...