Защо дошъл си тук, злокобен демон
Покрит с позлата, лъхащ небеса
Просторите безжалостни раздирал,
Да изядаеш и моята душа?
Не смей да пееш скверните си химни,
не смей да пръскаш светлина,
Очите ти ,изтръгнати, не виждат:
Тук пухени са твоите крила
Пожарищата, бурите и кладите
Изгарят тук смирените сърца.
Не говори ,недей да произнасяш
Безумните си ангелски слова
Не щем смирение
Ни милост
Ни спасение
Разврат и отчаяние
Засланят ни с горещите си длани
И песента им от преплетени стенания,
Се влива във реката на смъртта
Тук има буря, в бурята забвение
Какво ще ми предложиш вместо това?
Тук всички сме защото сме наказани
И бясното клокочещо страдание
Отмива всяка радост и тъга.