автор: lachistata

И този ден - днешен и мрачен,
и той ще отмине.
Като хиляди дни -
през планини и пустини
в бездни от хаос
ще се хвърли -
самоубийствено влюбен в смъртта.
Ще се хвърли дълбоко, свирепо
в бездни от минало
и виещи кучета,
в бездни от грубост, студ и обида,
в бездънната ярост на ранено съзнание.
И ти - свиреп и раняващ,
и ти ще отминеш.
Така ти е писано, така сам го написа.
Чужд, безразличен
ще изчезнеш в далечните чужди пустини,
където мисълта ми за теб е убиващо слънце,
а мисълта ти за мен - невидима диря
на отровно животно.
От теб ще остане само този ден -
болен,
сърдит и ужасен,
навъсен и зъл,
лабиринт от сълзи и мълчание,
завещал кървава диря в идните дни,
запечатал ненавист
в неясно отражение
от ясния кристал на обичта.
От теб ще остане стисната в юмрук ръка
и безразличен поглед, и мълчание,
и спомена за самота,
потърсила спасение, намерила стена,
разбила и първичната надежда,
оплодила с отчуждение.
Един за друг сме с тебе
отделна тишина,
неназована и боляща,
раздираща и пареща резка,
по кожата оставила наследството си тежко
от тази луда и излишна схватка.
И този ден ще отмине,
във верига тътрещ крака.
Отминава, изчезва
към бездната...
И след него хиляди дни
във веригата следват...