В зелената трева
оранжева роза
късам листче тревожност
***
Късам второ къстметче било
Я, кога напекло!
Е...луната красива колко...
***
Розата свива
свойта глава срамежлива.
Навеждам нослето
да вдъхна щастието.
***
Мъгла...Сива..
Росата блести в мига
неповторим калейдоскоп
се надига.
***
Можем ли в дъгата
да видим мечтата
или ще присвиваме очи
докато замълчим.
***
Плътта закалена
крехка е,не се
огъва...
***
Вятър далечен
от мисъл обречен
не вие, а гали
стъбла.