автор: kallin

Сред малкия прашасал град
от есенни огньове пърлени,
от зимни халища изгаряни,
те раснат и ухаят младо -
провинциални Пепеляшки.

Животът - ненаситен змей,
ги грабва млади, недолюбили,
помръква слънцето в очите
и спомен е смехът им ситен
и спомен - цветето в косите...

Прегърбени, безцветни, жалки,
остават с любовта в сърцето,
доволни в щастийцето малко,
значими в сиво-незначимото,
красиви, стари Пепеляшки.

... Цъфтят, пламтят безумно-пролетно
момичетата на градчето
и спират празната опулена
беззъба мелница на времето,
все същи - диви и красиви,
принцеси мои - Пепеляшки.