автор: gil-galad

очи кафяви, неразбрани,
често пълни със сълзи,
пътчета към скрити рани,
по които да вървиш боли

там се луташ и се губиш
и се скиташ сам-сама,
очи в очи със тиха лудост...
зад очите - тъмнина

аз съм в светлото пред теб,
също роб на самота,
моят поглед потреперва,
неразбирането щом съзра

затвори ги щом не можеш
да ме видиш - ей така!
протегни ръце към мене
ще ме имаш в слепота...