автор: novakov

Точно днес, точно там ще застана -
по средата на главната улица,
ще разровя асфалта с ръката си,
ще засея два реда люляци,
ще разгоня зяпачите с камъни -
да останат единствено лудите,
за да будят задрямали пламъци
със очите си - кротко безумните.
Ти ще минеш по главната улица
по средата, през моя шпалир,
от цъфнали, дъхави люляци
и изгарящи луди очи.
Аз ще бъда накрая на пътя ти,
ще съм влюбен във всяка от крачките.
Точно както говорят мъдрите -
"всяко влюбено носи щастие".