автор: roza1

на сина ми Ники

Като пълна Луна си ми, сине.
Далечен е деня, в който изгря.
От тогава трудно заспивам,
от тогава все по-кратко спя.
Твойта лунна красива пътека
озарява най-тъмните дни-
бродя мислено и наяве по нея,
тъгувам- щом далечна блести.
Днес ръцете не могат да стигнат
на Луната ми яркия лъч,
но сърцето ми търси към нея
най-краткия и сигурен път.
Днес се моля на Бога за здраве,
за усмивки на твойто лице
и за сила-да мога да сбъдна
всяки порив на твойто сърце.

06.10.2005