автор: dimitech

Обещавам по-често да идвам пеша на работа!
То било интересно бе!
Ей - на - тая сутрин тъкмо стигам на пешеходната пътека тип "зебра" на "Шести септември" пред кино "Фламинго" и решавам да пресичам - хооооооооооооооооооп - един паметник на корозията под формата на бяла лада (с 4 фара) спира ама баш по средата на пешеходната пътека. А тя пътека - очите да ти извади! Не стига че боядисани ивици си има, ами и пътни знаци НЯКОЛКО на брой.
По на двайсе метра ПРЕД и ЗАД нея е празно. Абсолютен турук!
До мен другия чакащ да пресече - двуметров разхождвач на доберман почва да ми говори:
- Глей го ве, глей го говедото! Глей го къде са спря!
Аз се ухииилвам нежно, викам му:
- Глей ся ко стаа!
Бъркам в джоба, вадя шепата стотинки, отброявам 5 монети от по една стотинка, чукам му на "водача" по стъклото на вратата.
Оня от вътре:
- Кво уе?
Аз:
- Земи тия пари!
Оня:
- Кви пари уе?!!
Аз:
- Земи, земи!
Пускам му петте стотинки. Викам му:
- Иди ся до месарския магазин и си купи за 5 стотинки мозък - не може така да се движиш с тая кола в града съвсем па без мозък!
И после невъзмутимо пресичам пешеходната пътека.
Двуметровия с добермана си остана клекнал на тротоара от смях.