Просто ми е празен тоя празник.
Глупаво е да не ти го кажа.
Взирам се в невидимите знаци,
знаците не са ми вече жажда.
И ми е такова не от вчера,
сигурно не си намерих повод.
Скучни са ми тайните вечери,
скучен ми е всеки свестен довод.
Някак си несвястно много стана.
Свестните отдавна са във рая.
Идвам и по навик не оставам.
Слушам как за нещо други лаят.
Да им имам, боже, бесовете...
Да им имам скучните животи...
Писна ми от празнични поети
и от недопити тостове.
Смешно е да съм съвсем невинна.
Глупаво е, празно е. И точка.
Другото си има точно име.
Но му давам пак за ден отсрочка.