 |  Пада вънка, хей, снежец
над горички и поля,
даже милият щурец
зад камината запя!
Хей, дечица, хайде вън!
Към пързалката! Напред!
Стига, стига толкоз сън!
Пада, пада сняг навред!
Ето, Пенчо и Иван
се пързалят със шейна,
а пък Кънчо и Първан
пеят "На-на-на-на..."
Хей, навън снежец вали,
в къще само е Мартин,
че го гърлото боли -
пие чай със аспирин!
Я, Мартинчо, не тъжи,
скоро ти ще бъдеш здрав,
но... си гърлото пази!
И ще видиш, че съм прав,
ще се спускаш ти с шейна,
като Пенчо и Иван,
хайде, чайчето пийни,
оздравявай бързо там!
-----
Бел. ред. В това леко, някак си ефирно (като "падащия снежец"!) стихотворение виждаме инж. Чолаков в неговото малко известно амплоа на ... детски поет! "Ех, да му се не надява човек на поета, сърцеведа и мислителя Чолаков, на неговите невероятни творчески превъплъщения... " - възторжено възкликва по повод на това непретенциозно стихотворение не някой друг, а маститият критик, специалистът по детска поезия проф. Панчо Дърваров - вж. сп. "Охльо-Бохльо" (Теоретично списание за детска поезия и цивилизация), 1966, кн. 3, с. 34-55. Въпреки високата оценка на проф. Дърваров, в научната литература, посветена на поета инженер, стиховете му за деца не се възприемат с необходимото внимание и задълбоченост. Мнозина изследователи, повече или по-малко остро и категорично, подлагат на критика тази част от творчеството на поета. Може би е права г-жа Елизабет Н'Комо, чиито справедливи оценки винаги са правели впечатление: "Като четем творбите на инж. Чолаков, посветени на децата, някак си ни обхващат ведри и весели, но, уви, и тягостни чувства... Защо ли, ах, защо?! Защото истината е над всичко, а в случая, трябва да се признае, истината горчи... Не тук е силата на инж. Чолаков, не тук... Не бих искала да укорявам строго един от любимите ми поети, но нима незабравимата Юдит Халтенбрунер например е писала стихове за деца? Още повече, че гордата амазонка на Духа обичаше децата повече от всичко... Не, не и пак не, не... Въпросът не е в обичането, а в призванието на поета, нали? И нека мъдростта на Юдит подскаже вярното решение на твореца Чолаков, нека!" И все пак, все пак, г-жа Н'Комо, без съмнение права по своему, като че ли е твърде строга. Без творчеството си за деца образът на инж. Чолаков би бил не само незавършен, но и неточен.
Няколко думи и за самото стихотворение. Нима от него не блика една особена, по Чолаковски осмислена виталност и енергия? А запомнящите си, изваяни само с едно движение на четката образи на Пенчо, Иван, Кънчо, Първан и, разбира се, на Мартин?! Не на последно място, някак си небрежно, но умело "втъканото" в стихотворение песенно "На-на-на-на..."? Не придава ли това уж небрежно "на-на-на-на..." едно естествено очарование на инженер-Чолаковия стих, нещо повече - не Ви ли идва, ей така отвътре, да запеете заедно с Кънчо и Първан, драги читателю... Не можем да не отбележим умело пресъздадената зимна картина, веселата глъч на пързалката, камината, щурчето! Не, г-жа Н'Комо наистина е твърде строга, наистина...
Самото стихотворение е писано по времето, когато инж. Чолаков е възпитател в училището в с. Долен Чочовен. Той неведнъж води децата по разни хижи, гори и планини, палува заедно с тях, че се и влюбва в разни туристки, хижарки, планинарки... Но това, уважаеми читателю, е дълга история...
Публикувано от BlackCat на 03.10.2005 @ 23:22:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Инж. Чолаков -" | Вход | 9 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 06.10.2005 @ 12:56:20
(Профил | Изпрати бележка) | О, благодаря, найяснейши пане:))(ама дай и нататък да прочетем за .... техните мами:)) на Коля и Вера де:) Спомням си една детска идиотщина от едно време, горе-долу така беше:
Светослав се аз наричам,
в София съм аз роден,
да играя най-обичам
със децата като мен!
Искам, искам и ще стана
инженер в голям завод -
с мен ще се гордее мама,
а със нея цял народ!
(това не е моя мистификация, уж "нормално" стихотворение си беше - някъде мисля, че го пазя дори)
-----
А бе трябва да се съберат тия шедьоври някой ден, ама де да видим:))
|
]
Re: Инж. Чолаков -
от sradev (sradev@о2.pl) на 06.10.2005 @ 16:42:01
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | Мами всякие нужни...
Дело било вечером
делат било нечего...
май че се казваше "А у вас"
стихче от руската детска соцкласика
но не го помня добре наизуст
та модата да се хвалиме с професията си е вечна
"Академик, професор, доктор хонорис кауза, тържествена пауза, а за да има рима благодари на своите трима"
Академик Валери Петров? |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 06.10.2005 @ 17:37:06
(Профил | Изпрати бележка) | В една читанка от Вълко-Червенковско време:) пък е поместено ей това:
В новото стопанство
на село Студена
сто и две прасенца
гледа стрина Дена,
чиста, мека слама
в боксовете слага -
на съветски хора
опита прилага!
Много е работна
нашта стрина Дена,
за това е с орден
златен наградена!
(Веса Паспалеева)
- горното обаче не е от нея, но не помня точно от кого...
Поздрави! |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 00:35:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Нали? И г-жа Н'Комо е твърде строга, нали, пък и какво ли е разбрала, след като в Руанда и Бурунди не пада сняг:) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от Kalina на 04.10.2005 @ 00:27:51
(Профил | Изпрати бележка) | Не! Детето в мен не устоя:))) Особено това "на-на-на"... О, сълзи на щастие избликват заедно със спомените и...
(следва подхълцване, подсмърчане и дискретно подбърсване на сълзи)
Единствено инж. Чолаков е способен със своя брилянтен изказ да докосне най-фините струни на човешката душа по този ювелирен начин!
:))))) |
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 00:38:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Така си и мислех, няма да устоиш:) Пък и нали си представяш - Пенчо и Иван с шейна, а недалеч от тях Кънчо и Първан с тяхното "на-на-на..." Какъв рисувач само е инж. Чолаков, ах, прав е професорът от теоретичното списание "Охльо Бохльо"...:)) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от copie на 04.10.2005 @ 00:47:46
(Профил | Изпрати бележка) | Mdaaa. Дайте по-сириозну!
Това е една по Чолаковски осмислена реалност!
Аааа, нервирам са! :(
|
]
Re: Инж. Чолаков -
от Kalina на 04.10.2005 @ 00:50:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Какво щастие е, че сподели с мен късче самородно злато от необятния талант на инж. Чолаков! :)) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 01:02:32
(Профил | Изпрати бележка) | Eх, къс самородно злато, казваш... Това са го оценили и некои музиканти, най-вече в Турну Мъгурели, Прахова, Комарно и ... санс анжман";), които досега свирят и пеят по кръчмите покрай Дунава неувяхващата инж. Чолакова песен...
Лодката на страстта...
Дунав тече като моята младост,
Дунав отвори в сърцето ми рана,
рана, изпълнена с трепетна сладост,
с шеметна радост, о, моя Гергана!
Лодката плава, дремят веслата,
а пък на пода й с тебе сега
двама лежим, ах, как тупкат сърцата
и в миг изчезва всяка тъга...
Аз бях за тебе “колега Чолаков”,
вече съм “мили”, скъп съм ти аз!
Ти бе за мене просто колежка,
а не жена... Ех, сега твойта страст
ме преизпълва с дива наслада,
с гибелна страст... Тези знойни бедра!
И съм готов аз да ида във ада
и начаса от любов да умра....
...........
Тази опияняваща слуха и ... душата нежна песен е от времето, когато инж. Чолаков е учител (по заместване, чл. 68 от Кодекса на труда) в СПТУ за трактористи в с. Долни Цибър. Там той е запленен от някоя си Гергана (в същност местната традиция говори, че инициалите на въпросната енигматична персона са ... това все пак е тайна, драги читателю!), учителка по физкултура, която явно е завъртяла бедната поетична глава на впечатлителния, нежен и влюбчив инж. Чолаков. Свенливият поет-инженер ни е загатнал само за нейните “знойни бедра”, смътно е промълвил и нещичко по така (“двама лежим” – на пода на лодката, и то при дремещи весла!)… Не е нужно да правим обстойно херменевтично изследване, за да стигнем до извода, че младата му колежка е притежавала и други забележителни... хм... черти! Що се отнася до онзи щрих с лодката и т.н., дали отговорът не е в самото заглавие на тази проникновена творба?
|
]
Re: Инж. Чолаков -
от Kalina на 04.10.2005 @ 01:20:15
(Профил | Изпрати бележка) | Такава любов...
И нежност копнежна...
Тревога, наслада и гибел...
О, миг!
Тръпне Чолаков,
очите премрежени...
Ах, велик е, велик!:)
|
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 01:23:40
(Профил | Изпрати бележка) | | На мени нящо на мухлю ми мяза тоз инжинер, ама кът казваш чи й такъз вилик любуфчия, де да знам, мо'й и тъй да й било:)) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от Kalina на 04.10.2005 @ 01:54:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Айде, утиди му лъскавуту ринуме на Пуета, хахах:) Ни гу знам кък е откъм люта пуезия, чи да ни земи да са изнамери някуй забравен ръкупис, ши видиш:)) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 10:02:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако имаш акордеон, И., грабвай го и почвай да пееш заедно с Кънчо и Първан;) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от libra на 04.10.2005 @ 10:47:58
(Профил | Изпрати бележка) | имам мандолина )
и кат запея живо пиле (вкл.и вуду) няма да остане..абе и от Кънчо и Първан нищо няма да остане )
и аз соло..еха..))
ф, този текст съм го чела преди и сега пак ми е смешно ) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 10:56:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Текстът си е текст, но ... поуката е коментара:)) (и в мъдростта на г-жа Н'Комо, разбира се), давай смело с мандолината! Никакви вуду фокуси се могат да се опрат на инженерер-Чолаковото "на-на-на-на":)), особено пък в съпровод на мандолина, тарабука (така, както съм чувал, пеела тая песничка самата г-жа Н'Комо, нищо че иначе е строга:), акордеон, гайда, струнен квартет, орган, духова музика, симфоничен оркестър и т.н. |
]
Re: Инж. Чолаков -
от Bright на 04.10.2005 @ 08:39:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Естествено очарована съм от инж. Чолаковия стих :) |
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 10:01:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Това не просто стихотворенийце, ами детска песничка, която той вероятно е пеел, свирейки с прочутия си акордеон:) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от Layla на 04.10.2005 @ 09:24:18
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | ахахахаха, добро утро, първо,
без малко да се задавя с кафето :))))
бързам да го глътна и отивам да диря тая кн.3
на сп."Охльо-Бохльо" от 1966 г., искам
да зная всичко за инж. Чолаков, за този
ефирен полъх върху детските челца и същевременно
този титан на техническата мисъл с нежна душа....
:))))))))))браво, браво |
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 10:00:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Ох, трудно се намира вече сп. "Охльо-Бохльо", особено пък кн. 3 от 1966 г., само при антиквари или в ... "Сотбис", няма шест-пет:)) |
]
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 10:27:55
(Профил | Изпрати бележка) | | По-добре провери в личния фонд на проф. Дърваров в архива на Академията на науките, а може пък и да драснеш няколко реда на адреса в официалния уеб-сайт на г-жа Н'Комо в Руанда (www.bvana_n'komo's_world.net), сигурно ще ти пратят поне едно копие:) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от Layla на 04.10.2005 @ 10:42:57
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | обезателно ще пиша на г-жа Н`Комо, даже ще ми е
по-лесно, но много ме е яд на себе си, аз цял
живот да работя сред инженери и да не съм забелязала, какви нежни и романтични души имат, просто не мога да си го простя...
благодаря за адреса :)) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 10:51:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Пиши й да ти изпрати и следната легендарна книга - инж. Митко Чолаков (кандидат на техн. науки). Техниката и Творецът. Учебник за І курс на елекро- и механотехникумите (В лирически поеми и технически схеми), изд. "Модерна техника". Долна Диканя - Лондон, 1981 г. (претърпял до днес над 20 издания, вкл. и неустановен брой пиратски, преведен на англ., немски, ненски (езикът на ненците в Руската федерация), мордвински, фр., итал., исп., португал., молдовски, гагаузки, суахили, удмуртски). Мисля си, че поне изданието на суахили се намира все още в панафриканската верига от книжарници, работещи под почетния патронаж на г-жа Н'Комо:)) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 15:14:44
(Профил | Изпрати бележка) | | В момента не съм в състояние да отговоря на този нелек, уви, въпрос... Трябва да проверя, трябва:) |
]
Re: Инж. Чолаков -
от ojos на 04.10.2005 @ 16:32:46
(Профил | Изпрати бележка) | | едно комсомолско ми стана, ще да ме прощаваш :) ама ха! :)) |
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 19:04:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Защо не, защо не и пионерско, скаутско и т.н., ех, планини, хижи и сп. "Охльо Бохльо"... |
]
Re: Инж. Чолаков -
от angar на 04.10.2005 @ 17:00:06
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Чета и се чудя - нима инж. Чолаков е смешният герой, върху когото да изливате остроумието си?
Какво е направил той - написал е стихче. И какво странно - не знаем ли че и дори един работник от екарисажа е писал стихове?
Написал стихотворението, пратил го, отпечатали му го! Да е имал несъразмерни графомански амбиции за осмиване - не личи!
Единствената, достойна за присмех може би е госпожа Н' Комо. Но и над нея да издевателстваме, все едно на умряло куче нож да вадим - и тя е отминал персонаж.
И единствените, на които мога да се усмихна са тези, които в този сайт се прехласват от стиховете на инженера или се опитват да остроумничат за негова сметка! |
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 04.10.2005 @ 19:02:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Извинявайте, но няма никакъв инж. Чолаков, т.е. има го само като мистификация, нали? |
]
Re: Инж. Чолаков -
от angar на 05.10.2005 @ 13:08:16
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Допускам, че е измислен; въпреки че толкова точно цитираш времена и списания, та му придаваш действителен образ.
Но срещу какво е насочена сатирата ти? Може би към това, че един човек се занимава с литература, без да има за това ценз? Но най-хубавите образци от литературата ни са създадени именно от такива: хора, започнали като пощенски работници, юристи, юнкери, учители и пр.
Друго щеше да е, ако Инж. Чолаков беше станал министър, член на Политбюро или председател на Народното събрание. Като Гьобелс, Абрашев, Огнян Герджиков. На тях произведенията - епосът, ораториите или детските приказки и пиески станаха популярни зарад постовете им. Тогава сатирата щеше да бъде срещу раболепието на критиците и пресата.
Или сатирата е срещу бездарното писане? Но тогава защо трябва на първо място да се изтъква, че Чолаков е инженер?
Или инж. Чолаков е някакъв нов Трендафил Акациев? На него той може да е само жалко подобие!
Или пък се осмива времето, епохата?
През 1966 година подписът му под стихотворението би бил примерно Ив. Чолаков, а в никой случай - инженер Чолаков! И госпожа Н'Комо би била не госпожа, а другарка! И ако са се появели бездарни писачи и критици като цитираните, намирало се е и кой да ги осмее /ако не са били държавни или партийни величия/.
Просто се опитвате да си правите смешно и си се смеете! |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 05.10.2005 @ 15:27:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Търсиш много дълбоки пластове в цялата история... Приеми го, че е нещо от рода на "изкуство за изкуството", пародия, в която няма умисъл (подобни пишеше Петър Незнакомов например), такава е и серията за Юдит Халтенбрунер, хайде, да не давам примери от литературата... Благодаря за мнението! |
]
Re: Инж. Чолаков -
от plamen на 24.11.2005 @ 20:15:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Допускаш?!:))) Ангар, я ми кажи коя е тази г-жа Н'Комо, според теб тя (и тя, както май и Чолаков) е действителна личност? |
]
Re: Инж. Чолаков -
от Kalina на 05.10.2005 @ 22:19:35
(Профил | Изпрати бележка) | А, така, усмихни се, Ангар, тука му е мястото, какво се чудиш. Ето, аз например съм от "прехласващите се" по инж-а. Е, има и такива (не ги е срам:)) ), които се правят на остроумни, обаче да ги отминем с убийствено мълчание:)))
Уважавания от мен Чолаков е много убедително описан персонаж (по години и дати), ама какво лошо? Ах, това го съживява - инж. от плът и кръв... почти. Даже и комбайнер да е - това въобще не би могло да помрачи ореола му на писач от класа. Нека прехласващите се се прехласват, остро- и тъпо- умните да си умуват, ти се усмихни поне. Аз се усмихвам. :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 1
Всичко: 801
Онлайн сега:
