автор: princesanebesna

"Един ден животът ще поиска
туй, което ти не си му дал"
Когато слънцето е само едно
то грее за всички
затуй земята се върти
За мен е ден, за другата е нощ
И после всичко се обръща

Но щом е нужно
ще съм жива само нощем
Ще се превърна в нощна птица
и пак ще бъда хубавица
Денят ще подариш на друга
но ако тя си има ден
нима ще бъде повече щастлива?!
Как мислиш?-дали ще бъде честно
но няма да е и съвсем безчестно също
знам само, че няма да е лесно
нали и ти ще се прибираш в празна къща
И всеки, който взел е в повече
един ден ще се наложи да го връща
щом стъпи на небето.
И не е сигурно, че там е твоето съкровище
богатството е там
където е останало сърцето

...
И не е въпрос на избор между едно или друго
Изборът е дали да се държим човешки
като двама пътници в пустинята
в свирепа жажда.намират си глътчици вода.
Изпива я единият, другият умира.
Колкото и да сме поумняли, пак правим грешки.
нещата от живота само се преобличат във времето,
същността им си е пак същата.
Пак се обичаме, и пак сме жестоки.
за съжаление, животът ни учи по-бързо на второто.