Индигово е синя вечерта
и сплескано лицето на луната.
Меланхолично-нежна песента
на пролетния незаспиващ вятър.
А заливът е тъжен и красив...
Кой знае за какво тъгува...
Русалките са спуснали коси
и гласовете им се чуват
на мили разстояние от тука...
Но принцовете вече са сгодени,
моряците - пияни... Пълна скука!
Май приказките се нуждаят от промени...