Изгрявам с утрото,
невинна,
чиста...
Денят ме чака
пълен с красота.
Усмивките подтичват покрай мене.
Ухае въздуха
със мирис на съдба.
Но днес ми е едно...
дъждовно.
Очите ми заплашват
да валят.
Мечтите тръпнат.
Тръпнат във очакване.
А нежността се моли
да я споделиш.
Ела при мен!
Сега съм като вятър.
Ще те целувам с думи...
с поглед... с топлина...
Ще те омайвам дълго...
нежна като полъх.
И цялата ще любя...
със душата си душа.
.............................
Къде си ти?
Къде да те намеря?
Кога ще дойдеш тук?
И докога?
За колко ще останеш?
И дали ще мога?
Да те дочакам...
в тази тишина.