автор: roza1

С извинение и благодарност
към x_ahav, който ме провокира!

Когато заобичам потрепервам,
изхлузвам се от снопа на задръжките,
полазвам топлината ти нарочно
и те гледам някак по-порочно.
Рязтапяш ми капчуците до нежност,
възпламеняваш в мен водата
и се разливам, и те напоявам,
сезоните си сухи с теб забравям.
Когато заобичам полудявам
и искам да ме осмиряваш-
с очи, с ръце и устни да ме вързваш
в килията на свойта мъжка дързост.
Когато заобичам нямам спомени-
заравям ги под най-високите дървета
мечтите си загнездвам във короните,
за да са по-близо до небето.
Накрая се превръщам в настоящето, което
не те пита..Обичал ли си?...Колко?



02.10.2005